Измама беше първата ти ласка?...
Или за ласки само бях мечтал?
Затуй ли нощем все насън ме стряска
един копнеж, роден, но не изживян?...
Със теб си имах някога огнище.
Там греех две премръзнало сърце.
Гордеех се пред всичко с него:
"Вижте,от туй е топло моето телце!"
Домът ми беше толкова уютен!
Бедняшки, ала спретнат беше той.
Едно дете люлеех там на скути
и тоз немирник беше мой и твой.
Но моя бе и мъката, а нея
не слагах под глава, когато спях!
И този дом измислен ти отвея,
и този дом измислен стана прах...
Затуй към всеки светъл чужд прозорец
издигам днеска погледа си прям
и радвам се, че вътре има хора -
дечица, смях, огнище има там!...
Аз всяка чужда радост съм обсебил -
деца ли срещна, милвам с две ръце.
Светът е мой... Но ако имах тебе
как пълно би било това сърце.!